Договорът – същност и значение според българското право
От най-дълбока древност договорът е основният инструмент, чрез който хората уреждат своите взаимоотношения – било за размяна на блага, за ползване на имущество или за предоставяне на услуги. Днес, макар и в значително по-сложна правна и икономическа среда, договорът продължава да бъде основата на стопанския и гражданския оборот.
В българското право договорите са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който определя техните видове, форма, действие и правни последици.
Какво представлява договорът
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД, договорът е съглашение между две или повече страни (участници), сключено с цел да се създаде, измени или прекрати една правна връзка между тях.
С други думи – договорът е постигнато съгласие между страни, насочено към определен правен резултат.
Не всяко съгласие между хора обаче е договор. За да има договор, трябва това съгласие да поражда правни последици.
Пример:
Когато двама души се разберат да отидат заедно на кино, налице е съгласие, но не и договор в юридическия смисъл.
Но ако едното лице се съгласи да предостави на другото свой имот срещу заплащане на наем – това вече е договор за наем, който поражда права и задължения за страните.
Договорът като израз на съгласието между страните
Съгласието е основният елемент на договора. За да е валиден, то трябва да бъде доброволно, съзнателно и насочено към постигане на правен ефект.
Страните са равнопоставени – всяка от тях свободно решава дали да встъпи в договор, с кого и при какви условия. Това е израз на принципа на свободата на договаряне, закрепен в чл. 9 ЗЗД.
Тази свобода означава, че:
- страните могат сами да определят съдържанието на договора;
- могат да договарят различни клаузи според своите интереси;
- само не могат да противоречат на императивните норми на закона и добрите нрави.
Правните последици и силата на договора
След като е сключен, договорът поражда взаимни права и задължения между страните.
Те са длъжни да изпълнят поетите ангажименти така, както са ги договорили.
Законът изрично постановява в чл. 20а ЗЗД, че договорът има силата на закон между страните.
Това означава, че:
- условията в договора са задължителни и не могат едностранно да се променят;
- всяка страна трябва да се съобразява с договореното;
- при неизпълнение насрещната страна може да потърси защита – включително по съдебен ред.
По този начин договорът осигурява предвидимост и стабилност в отношенията – между граждани, между фирми, или между граждани и търговци.
Договорът като средство за реализиране на интересите
Всеки договор е резултат от взаимно удовлетворяване на интереси.
Продавачът желае да получи цена, купувачът – вещ; наемодателят – доход, а наемателят – ползване на имот.
Така договорът е правният инструмент, чрез който се постига баланс между личния и обществения интерес, и се осигурява ред в стопанския оборот.
Накратко:
- Договорът е доброволно съглашение между равнопоставени страни, насочено към създаване, изменение или прекратяване на правна връзка.
- Съгласието е съществен елемент – страните трябва да изразят съвпадащи волеизявления.
- Свободата на договаряне позволява страните сами да определят условията, стига да не противоречат на закона и морала.
- Равнопоставеността на страните гарантира доброволност и баланс на интересите.
- Договорът има силата на закон между страните – задължителен е за тях и подлежи на изпълнение.
Договорът е не просто документ – той е правна форма на доверието между страните.
Чрез него се изграждат икономически, трудови и лични отношения, които осигуряват стабилност в обществото.
Разбирането на същността му е първата стъпка към правна култура и сигурност във взаимоотношенията.
➡️ Създай своя договор за минути с ПравотоБот – интелигентният юридически асистент, който ти помага при изготвянето на правни документи и осигурява достъп до информация за българското законодателство на разбираем език.
👉 Посети pravotobot.com